Част I:

От махалата до класната стая

Част I:

От махалата до класната стая



Минути преди осем часа сутринта, на главната улица в добричкото село Победа цари оживление. Току-що пред местното Обединено училище “Добри Войников” са паркирали два големи автобуса, пълни с деца от околните села. С тях тази сутрин пътува и Мира Стефанова, чийто работен ден започва с идването на първото дете и приключва, когато последният ученик се прибере вкъщи.

Минути преди осем часа сутринта, на главната улица в добричкото село Победа цари оживление. Току-що пред местното Обединено училище “Добри Войников” са паркирали два големи автобуса, пълни с деца от околните села. С тях тази сутрин пътува и Мира Стефанова, чийто работен ден започва с идването на първото дете и приключва, когато последният ученик се прибере вкъщи.



Мира изоставя класната стая, за да създаде семейство, когато самата тя все още е дете. Омъжва се на 14-годишна възраст, за да избяга от бедността, но щастието е за кратко. Следват домашно насилие и раздяла, за която Мира плаща сурова цена - бившият й съпруг взема децата й в Белгия.

Мира изоставя класната стая, за да създаде семейство, когато самата тя все още е дете. Омъжва се на 14-годишна възраст, за да избяга от бедността, но щастието е за кратко. Следват домашно насилие и раздяла, за която Мира плаща сурова цена - бившият й съпруг взема децата й в Белгия.

Новият живот започва с връщането на младата жена обратно в класната стая. Тогава е на 23 години. Няколко пъти опитва да се запише отново във втори клас, защото от училището я връщат, невярвайки, че наистина възнамерява да завърши образованието си, докато накрая упоритостта й надделява. На инат и урок след урок Мира Стефанова научава кои са четните и нечетните числа, започва да чете самостоятелно, да пише грамотно и всичко останало, което образователната система изисква от учениците.

Новият живот започва с връщането на младата жена обратно в класната стая. Тогава е на 23 години. Няколко пъти опитва да се запише отново във втори клас, защото от училището я връщат, невярвайки, че наистина възнамерява да завърши образованието си, докато накрая упоритостта й надделява. На инат и урок след урок Мира Стефанова научава кои са четните и нечетните числа, започва да чете самостоятелно, да пише грамотно и всичко останало, което образователната система изисква от учениците.

“Оставих всичко и се фокусирах върху образованието си”, спомня си Мира. Един от най-емоционалните моменти за нея и до днес е този, когато получава първите учебници. Приема ги със сълзи от щастие.

“Оставих всичко и се фокусирах върху образованието си”, спомня си Мира. Един от най-емоционалните моменти за нея и до днес е този, когато получава първите учебници. Приема ги със сълзи от щастие.

“Тези учебници бяха нови, аз ги отворих и първата ми работа беше да ги помириша. И плаках, и се радвах, и си ги прегръщах тези първи учебници“, разказва тя. Докато учи, в свободното си време Мира организира благотворителни и дарителски кампании в селата в добричка област в помощ на деца и техните семейства. Заради собствената си съдба каузата, която припознава най-силно, е борбата срещу ранните бракове, които са често срещани в ромските общности.

“Тези учебници бяха нови, аз ги отворих и първата ми работа беше да ги помириша. И плаках, и се радвах, и си ги прегръщах тези първи учебници“, разказва тя. Докато учи, в свободното си време Мира организира благотворителни и дарителски кампании в селата в добричка област в помощ на деца и техните семейства. Заради собствената си съдба каузата, която припознава най-силно, е борбата срещу ранните бракове, които са често срещани в ромските общности.