От част от Османската империя, през период на италианска окупация, последвана от един от най-тежките комунистически режими, които Европа е виждала, до пост-комунистическа форма на анархия, последвана от демократично управление - това са различните етапи, които белязват историята на тази балканска държава.
“Трябва да разберем, че всяка политическа система иска да наложи собствената си идентичност”, обяснява Саймир Кристо, доктор по архитектура и градско планиране и преподавател в университета Polis в Тирана.
През 90-те години в Албания започва процес на демократизация и преход към свободен пазар. По улиците цари хаос и беззаконие. Вдигането на ограниченията, наложени от режима на диктатора Енвер Ходжа, водят до вътрешна миграция от селските райони към столицата, чието население нараства експоненциално. Започва и масово незаконно строителство на сгради.
Контролът на всякакви нива е минимален. Голям брой средно етажни блокове за средната класа се появяват централните части на града. В периферията са изградени цели квартали без разрешителни за строеж, главно за имигр анти от селските райони, разказва университетската преподавателка по градско планиране в университета в Куинсланд Дорина Пожани.
По същото време десетки будки и павилиони никнат като гъби по поречието на река Лана, която пресича албанската столица. Всички те са незаконни, но липсата на контрол от страна на властите, примесено с апетитните приходи от продажба на стока, разсейват страховете на търговците, че “собствеността им” може да бъде разрушена.