Тирана - град на пъстри цветове и епохи

Тирана - град на пъстри цветове и епохи



От част от Османската империя, през период на италианска окупация, последвана от един от най-тежките комунистически режими, които Европа е виждала, до пост-комунистическа форма на анархия, последвана от демократично управление - това са различните етапи, които белязват историята на тази балканска държава.

“Трябва да разберем, че всяка политическа система иска да наложи собствената си идентичност”, обяснява Саймир Кристо, доктор по архитектура и градско планиране и преподавател в университета Polis в Тирана.

През 90-те години в Албания започва процес на демократизация и преход към свободен пазар. По улиците цари хаос и беззаконие. Вдигането на ограниченията, наложени от режима на диктатора Енвер Ходжа, водят до вътрешна миграция от селските райони към столицата, чието население нараства експоненциално. Започва и масово незаконно строителство на сгради.

Контролът на всякакви нива е минимален. Голям брой средно етажни блокове за средната класа се появяват централните части на града. В периферията са изградени цели квартали без разрешителни за строеж, главно за имигранти от селските райони, разказва университетската преподавателка по градско планиране в университета в Куинсланд Дорина Пожани.

По същото време десетки будки и павилиони никнат като гъби по поречието на река Лана, която пресича албанската столица. Всички те са незаконни, но липсата на контрол от страна на властите, примесено с апетитните приходи от продажба на стока, разсейват страховете на търговците, че “собствеността им” може да бъде разрушена.

От част от Османската империя, през период на италианска окупация, последвана от един от най-тежките комунистически режими, които Европа е виждала, до пост-комунистическа форма на анархия, последвана от демократично управление - това са различните етапи, които белязват историята на тази балканска държава.

“Трябва да разберем, че всяка политическа система иска да наложи собствената си идентичност”, обяснява Саймир Кристо, доктор по архитектура и градско планиране и преподавател в университета Polis в Тирана.

През 90-те години в Албания започва процес на демократизация и преход към свободен пазар. По улиците цари хаос и беззаконие. Вдигането на ограниченията, наложени от режима на диктатора Енвер Ходжа, водят до вътрешна миграция от селските райони към столицата, чието население нараства експоненциално. Започва и масово незаконно строителство на сгради.

Контролът на всякакви нива е минимален. Голям брой средно етажни блокове за средната класа се появяват централните части на града. В периферията са изградени цели квартали без разрешителни за строеж, главно за имигранти от селските райони, разказва университетската преподавателка по градско планиране в университета в Куинсланд Дорина Пожани.

По същото време десетки будки и павилиони никнат като гъби по поречието на река Лана, която пресича албанската столица. Всички те са незаконни, но липсата на контрол от страна на властите, примесено с апетитните приходи от продажба на стока, разсейват страховете на търговците, че “собствеността им” може да бъде разрушена.


Новият век заварва Албания пропита с несигурност, хаос и непредвидимост, но и с надежда за перспективно бъдеще. “Моментът [през 2000-та] беше специфичен, защото се усещаха началните стъпки на един преходен период, в който столицата имаше невероятния потенциал да се превърне във всичко, което поиска”, обяснява Саймир Кристо. Днес той преподава архитектура в един от частните университети в албанската столица, а в детските му спомени е останала картината за огромния брой незаконни постройки по двата бряга на Лана, които почти скривали нейните води.