На кметските избори в Тирана през 2000 г. повече от половината граждани гласуват за независимия кандидат Еди Рама, който по-късно ще стане министър-председател на Албания. Преди да стане политик, Рама е художник. Изявявал се е и като рапър и баскетболист. Едно от първите му действия като кмет е да върне река Лана на хората, разрушавайки незаконните постройки около коритото й. Това, с което Рама привлича световно внимание, обаче, е инициативата му да пребоядиса фасадите на старите комунистически сгради, наследени от 40-годишната социалистическа диктатура, в пъстри цветове.

Кметът-художник, който оцвети Тирана

Кметът-художник, който оцвети Тирана



На кметските избори в Тирана през 2000 г. повече от половината граждани гласуват за независимия кандидат Еди Рама, който по-късно ще стане министър-председател на Албания. Преди да стане политик, Рама е художник. Изявявал се е и като рапър и баскетболист. Едно от първите му действия като кмет е да върне река Лана на хората, разрушавайки незаконните постройки около коритото й. Това, с което Рама привлича световно внимание, обаче, е инициативата му да пребоядиса фасадите на старите комунистически сгради, наследени от 40-годишната социалистическа диктатура, в пъстри цветове.



Решението му е смело, дръзко, дори безразсъдно, но подобрява значително живота в кварталите на Тирана.

“Хората започнаха да хвърлят по-малко боклук по улиците, започнаха да плащат данъци, започнаха да усещат нещо, което бяха забравили, а красотата действаше като страх там, където липсваше общинската полиция или самата държава.”, споделя Еди Рама по време на своя лекция пред публиката на TEDx в Солун през 2012 г.


“Когато боядисахме първата сграда, обагряйки мрачната сива фасада с ярко оранжево, се случи нещо немислимо. Образува се задръстване и тълпа от хора се събра, сякаш това беше мястото на някакъв зрелищен инцидент или внезапната поява на гостуваща поп звезда”, разказва Рама.


С помощта на десетки артисти постепенно повечето фасади в албанската столица променят сивия си облик.

“Беше много вълнуващо да наблюдавам като тийнейджър как всяка сграда придобиваше нова самоличност, много различна, цветна идентичност”, спомня си Кейт Дхрами. “Тава беше една от първите намеси в градска среда, която стимулира повече сигурност по улиците и в кварталите.”


Според архитектът Саймир Кристо, превръщането на сградите в Тирана в платна за рисуване е “начин да се избяга от визуалната депресия, обладала град, живял дълги години под комунистическа диктатура”.