Налагане

на нова идентичност

Налагане

на нова идентичност



Това, което Рама прави като нов управник на града в изцяло нов исторически етап от развитието на Албания, според Саймир Кристо, е да наложи “своята собствена идентичност”. “Правя исторически паралел с фашистката окупация на Албания, когато за по-малко от пет години новоосновано бюро по архитектура и градоустройство в Тирана разработва повече от 1200 проекта за града - главозамайващо количество дейности. Причината е, че всяка власт иска да въведе своята идеология. След 1945 г. комунистическият лидер Енвер Ходжа се опита да разруши стария пазар, премахна и сградата на общината в Тирана, за да построи на нейно място Националния исторически музей”. Такъв тип действия, според преподавателя по архитектура, свидетелстват за опита на всеки нов управляващ да наложи почерка си, без непременно да съхрани наследеното от преди него.

“Това, което Еди Рама направи, е още един пример за създаване на нова фасада, така че да се утвърди присъствието на нова политическа сила”, обобщава Саймир Кристо.


Това, което Рама прави като нов управник на града в изцяло нов исторически етап от развитието на Албания, според Саймир Кристо, е да наложи “своята собствена идентичност”. “Правя исторически паралел с фашистката окупация на Албания, когато за по-малко от пет години новоосновано бюро по архитектура и градоустройство в Тирана разработва повече от 1200 проекта за града - главозамайващо количество дейности. Причината е, че всяка власт иска да въведе своята идеология. След 1945 г. комунистическият лидер Енвер Ходжа се опита да разруши стария пазар, премахна и сградата на общината в Тирана, за да построи на нейно място Националния исторически музей”. Такъв тип действия, според преподавателя по архитектура, свидетелстват за опита на всеки нов управляващ да наложи почерка си, без непременно да съхрани наследеното от преди него.

“Това, което Еди Рама направи, е още един пример за създаване на нова фасада, така че да се утвърди присъствието на нова политическа сила”, обобщава Саймир Кристо.





“Тази намеса в градска среда беше малко или много фасадна. От една страна качеството на боята, която беше използвана, не е най-доброто и тя бързо избледня след по-малко от 5 години. От друга, тя касаеше само външността на жилищните сгради, но не и това, което беше вътре. Това беше едно действие, което имаше за основна цел да привлече внимание”, казва Кейт Дхрами.

Цветната революция на Еди Рама в началото на века привлича международно внимание, на което до този момент албанците не са свикнали. Не и ако то е предизвикано от нещо позитивно. “До онзи момент ние бяхме хората, които емигрираха към Европа с големи претъпкани автомобили. Ние бяхме възприемани като нечисти, агресивни и обезверени”, обяснява Кейт Драхми. Инициативата в първите години на 21-ви век на тогавашния кмет на албанската столица получава подкрепата на повечето хора, въпреки че те не са предварително консултирани. “Беше авторитарно действие с презумпцията, че гражданите не знаят какво искат”, коментира Дхрами и обръща внимание, че няма как да се знае дали даден вид изкуство ще постигне ефект или не, докато не бъде реализиран и публиката не се срещне с него.