Промените в градска среда обаче трябва да бъдат комуникирани с гражданите на населеното място, категорични са Саймир и Кейт. В противен случай рискът е те бързо да станат обект на вандализъм, показва опитът на Кристо. През 2013 г. студентите на преподавателя работят по изграждането на детска площадка в един от районите на Тирана. Два месеца след откриването на обекта става ясно, че някои играчки липсват. След още няколко месеца вече няма нито една играчка. “Вината беше изцяло наша”, признава Саймир. “Ние не попитахме местните в началото дали искат и дали имат нужда от детска площадка на това място.” При следващия подобен проект е проведено допитване до гражданите от какво всъщност имат нужда те. “Дори ги помолихме да дарят по 1 евро на човек. Така събрахме 200 евро, което на практика е нищо, но е акт на участие”, разказва Саймир, който наблюдава как този път родителите полагат усилия за поддръжката на съоръженията. “Мисля, че това е начин да се култивира чувство за принадлежност на гражданите към града”, казва архитектът Саймир Кристо. В крайна сметка, Кейт Дхрами вижда позитивното на фона на проблемите, пред които е изправена албанската столица. “Като дете възприемах Тирана като хаотична в негативния смисъл и забелязвах само лошите нещо. Днес се възхищавам на тази лудост, която се случва в Тирана”, разказва тя. И до ден днешен тя не е убедена, че родният й град е място, където може да се живее пълноценно, защото се “усеща напрежение по улиците, от трафика, хората крещят, има твърде много цветове, шумово замърсяване и замърсяване на въздуха”. “Но въпреки това има живот. Какво да повече искаме? Има много живот и това някак си те зарежда”, категорична е тя. “Има някои неща, които трябва да се подобрят, за да се осигурят минимални стандарти за живот, но не мисля, че някога ще бъдем в позиция да регулираме и контролираме всичко. Никога няма да бъдем като скандинавските държави, а и не мисля, че трябва да се стремим към това. Трябва да прегърнем нашето разнообразие и да го обикнем. А защо не и го оцветим още повече?”, пита се Кейт.

Настоящата публикация стана възможна благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи”, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.